Недей!

Недей ме лъга ти сърце ранено,
недей покрива ме с воал от лъжи!
Ти скрий ме в туй тяло уморено
и следвай пътя към твоите мечти.

Недей ми казва аз да мразя,
тия що раниха те без жал.
Не мога! Толкова ревниво пазя,
благороден дух в гърдите ми заспал.

Зная, страх те е да обичаш
нали тъпкаха те като вещ.
Но моля те спри да се вричаш
тъй сляпо в този копнеж.


Недей съветва ме да препускам,
като волен кон в галоп незнаен,
в света на мечтите тебе да пускам,
защото този свят е така нетраен.


Знай, мой приятел си вечен
и във мъка отровна се смей,
със тебе аз всиччко споделям,
да ме предаваш, моля те, недей!

Деси Боцева