Чуваш ли ридаещия зов
на една измъчена душа,
душа незнаеща любов,
повяхнала от самота.
В нощта зефирна и сияйна
с купол от тъмна пелена,
ражда се една любов безкрайна,
една светла, приказна мечта.
Божествена амброзия се лее
из плътта ми младолика,
и незнайна, тиха песен пее
луната-сива, бледолика.
Приказното цвете в мен цъфти,
и гали плахо нежни струни,
в сърцето безгласно пороят вали,
порой от нежни и любящи думи.
Нощта си отива и в себе си носи
толко нежност, любов, светлина.
Тя е принцеса, красива, златокоса,
но денят идва с по-силна красота.
Любовта е топла искра и надежда,
която посява живот и мечти
пред нея всеки главата си свежда,
а тя го огрява със нежни лъчи.
Деси Боцева
Коментари
Публикуване на коментар