Варна

Топло слънце се прибира уморено,
в бездънна морска синева.
Тихо си отива, оскърбено,
от идваща на власт луна.

Брегът, уви самотно стене,
жадувайки за хорски смях.
Бели зайчета се гонят денем,
нощта спокойствие всява в тях.

Въздухът пропит с благоухания,
а гората с лик на вечна мечта,
са свидетели на толкова признания,
на млади и влюбени сърца.

Някъде там, чайка звучи,
вятър поклаща сънливи цветя,
невинно те кара да трептиш,
ароматът на старата лиипа.

Простира се Варна, горда, сияйна,
със своите кейове, улици, градини.
Ще бъде тя красива и омайна,
както сега, така и след години!

Деси Боцева