Времето не е лечител, а учител!

Казват, че времето лекувало всичко. Глупости! Времето не е лечител, а учител. Не може да излекува раните в душата, просто ни учи да ги приемем и да живеем с тях. Белезите от болките, предизвикани от различни събития в живота ни остават, колкото и време да мине. Всеки, който е претърпявал голямо разочарование или мъка, знае това.

Кървавата прясна рана постепенно се свива и заздравява, но на нейно място остава белег, който да напомня за нея. Всеки път, когато го видите, вие се сещате за тази рана, спомняте си колко ви е боляло, дори подсъзнанието ви изпраща сигнали и вие пак усещате тази болка. Същото е и с душевните рани. За какво лечение говорим тогава? Не сме се излекували и е глупаво да мислим обратното. Просто с времето сме приели болката, свикнали сме да живеем с нея и тя се е притъпила. Но тя е там, в душата... все още и завинаги.

Времето те учи да живееш без любим мъж. Не можете да бъдете заедно по някаква причина или той просто си е тръгнал. Една от най-жестоките болки. Толкова те боли, че нито ти се говори, нито ти се излиза, дори на любимия шопинг гледаш като на нещо безсмислено. Всички сме имали нещастни любови.Знаем какво е усещането да си влюбен. Когато е споделено това е най-прекрасното нещо на света. Кара те да летиш, да се чувстваш силен и щастлив. Любовта е като наркотик- усетиш ли я, искаш още и още... Опиянението от нея не се сравнява с нищо друго. Точно и заради това толкова боли, когато ти я отнемат. Дали не можете да бъдете заедно заради житейски пречки или защото си е тръгнал от теб, няма особено голямо значение. И в двата случая резултатът е един- той не е до теб! Понякога от страх, понякога от слабост, понякога от глупост, но- ТОЙ НЕ Е ДО ТЕБ! Дали времето ще излекува болката? Не! Ще те научи да живееш с нея.... и без него. Ще те научи да приемеш факта, че не може да сте заедно. Да, ти ще го превъзмогнеш, защото си силна, ще продължиш напред. Но раната си остава там някъде, надълбоко и колкото да ти се иска тя да е излекувана завинаги, няма да се получи. От време навреме ще напомня за себе си. Но знаеш ли какво- именно този опит те прави силна и уверена жена. Всяка една връзка в живота ни се случва, за да ни научи на нещо. Дали ще бъде съхранена или потъпкана, зависи само от мъжа и жената.

Времето те учи да живееш със загубата на любим роднина. Само безвъзвратната загуба на един човек може да се определи като най-ужасното нещо на света. Колкото и неизлечимо да е състоянието на твой роднина, докато диша имаш надежда. Спре ли дишането, тогава вече те залива лавината от болка и мъка. Защото знаеш, че като влезеш в стаята му, той вече няма да е там, няма да те погледне с любящи очи, няма да може да те прегърне. Нима времето може да запълни и излекува ямата в сърцето? Абсурд! Просто с минаване на годините, свикваш, че човекът го няма, учиш се да живееш без присъствието му. Но като се сетиш за него буца застава на гърлото ти и сълзите бликват. Той още живее в теб.

Затова е толкова важно да осъзнаем, че животът е дар и да ценим хората, които обичаме и които ни обичат. Да изразяваме чувствата си без да слушаме глупавата гордост.

Времето те учи да живееш без любима приятелка. Приятелството е много ценна част от живота ни. Лошото е, че често забравяме това. Когато си дала много в една такава връзка, а не е оценено, също боли безумно. Дори да се скарате и да не се видите повече- раната пак ще си остане. Често ще си спомняш за хубавите мигове с твоята приятелка, за моментите, в които си споделяхте и се съветвахте, за лудите момичешки купони. Няма да я забравиш, но ще се научиш да живееш без нея. Затова пък съдбата може да ти изпрати друга приятелка, която да запълни празнината.

Важното е да не позволяваме болката в сърцето да разбие целия ни живот. С преодоляването на всяка мъка, ставаме все по-силни. А истината е, че тези, които наистина искат да са с нас и държат на нас, ще бъдат част от живота ни... ВИНАГИ!

Деси Боцева