Защо вярвам в Духовността, а не в религията?


Аз съм християнка, израснала съм в християнско семейство, възпитана съм според християнскиите правила. Винаги съм била силно вярваща. С напредването на годините обаче в следствие на опит, усещания, интуиция и получавана информация, моята представа за света и вярата се промени до голяма степен. Към момента аз изповядвам едно- Духовност.


Разликата между духовността и религията е огромна. Цял живот ни учат, че трябва да спазваме религиозните канони, да правим това, да не правим онова, еди какво е грях, за друго се наказва. Но нека си кажем истината- всички религии са създадени от хора, свещените книги са написани от хора. Много отдавна религията се е превърнала в средство за контрол на масите, за изкуствено вливане на морал, за установяване на конкретни правила, дори средство за плашене на хората. Именно затова религията като такава все повече издиша. Хората стават все по-осъзнати и разбират, че налагането на ограничения в името на нещо, което изповядват смъртни хора е твърде елементарно и далечно от духовността и Бога.


Всяка религия насажда чувството, че тя е най-великата и единствена. Всъщност пътищата към Бога са много. Религията казва, че Бог е на небето, Духовността казва, че Бог е в нас и навсякъде около нас. Религията често казва да се страхуваме от Бог, да внимаваме да не ни накаже. Духовността ни позволява да разберем смисъла на кармата- тоест, че всяко наше действие има последствия. Учи ни, че Бог е любов, той не съди, а приема и ни помага винаги, когато помолим и имаме нужда.


Всяко нещо, което възпитава в страх е крайно вредно. Това, което е грях според религията всъщност е неразбирането на това кои сме, за какво сме тук. Една обърканост, която вместо да бъде разплетена и слята с божествената любов, тя бива все повече стимулирана, като примка около врата, която задушава малко по малко.


Типичен пример за това колко вредна може да бъде една религия е исляма и по-точно интерпретациите на това, което уж Мохамед е казал. В Корана има толкова противоречия, че той е една добра почва за безумни интерпретации на правилно и неправилно. Нещо повече- религия, която допуска убийство в името на Бог не само не е правилна, но трябва да бъде и тотално забранена. Как може да извършваш убийство и да твърдиш, че това е в името на Бог?! Само нашият Създател дава живот и само той може да го отнема! За съжаление християнството и по-специално католицизмът, не се различава особено. Нека си припомним Кръстоносните походи, убийствата на друговерци, налагана на религията на всяка цена. Ами Светата Инквизиция?! Поредното безумие, създанено от хора, които се имат за по-велики от Бога.


Религия, близо до Духовността е индуизмът и отчасти православието. Моята регилия е Любовта. Изповядвам ценности като безусловна любов, прошка, благодарност, помощ към ближния, грижа и любов към всички живи същества. Опитвам да се изчистя от отровите на егото, ината, стряха. Опитвам да се освободя от оковите на едно общество, което изповядва морал и честност, но не знае истинското значение на тези думи.



И знаете ли какво? Вярвам, че все повече хора стават осъзнати за Духовността и знам, че в бъдеще, когато се изчистим от плевелите, ще има една единствена религия- Любовта, всички ще изповядваме нея, независимо къде сме родени и в какво социално положение сме. Ето тогава ще разберем истинския смисъл на съществуването си.

Деси Боцева

Коментари