Любовта между мъжа и жената никога не е лесна. Само мънистата в броеницата вървят по конец. Но не и любовта. Там има срещи и раздели, разбити сърца, объркани мисли, обвинения, ревност, егоизъм. Има радости и скръб, има надежди и неоправдани очаквания. Има от всичко. Затова и миговете на щастие са толкова сладки.
Ако любовта беше само радост и безмерно спокойствие, как бихме различили истинската любов от посредствените чувства?! Как ще знаеш, че обичаш истински, ако преди това не си познал болката и разочарованието?! Нощта е нужна, за да оценим деня, дъждът е нужен, за да оценим слънцето.
Човекът е много сложна система, а в същото време във Вселената всичко е толкова просто и подредено. Парадокс, който доказва човешкото влияние върху живота и най-вече върху самия човек. Доказва как сами може да усложним живота си до неузнаваемост.
Любовта не е лесна. Всеки от нас носи на гърба кармата си. Като товар, който знаеш, че няма как да оставиш, но пък, ако знаеш как да го носиш, по-малко ще тежи. Отношенията между хората са сложни, защото са плетеница от събития, дадени обещания, причинена болка и дълбоки чувства, които в този живот дори не помним. Но срещнем ли конкретни хора, усещаме с цялото си същество, че нещо между нас е горяло. А там, където е горяло, пак ще гори. Защото имаме да оправяме неща, имаме да балансираме отношения. Затова няма как да е лесно. И слава Богу! Защото всичко, което наистина си заслужава в този живот идва с трудности. Преборим ли се, тогава ще оценим какво имаме. Ако не се преборим, просто ще го загубим. А колко сладка е любовта след преборени трудности!
Птицата лети, когато има крила. Любовта е любов, когато има свобода!
Деси Боцева
Коментари
Публикуване на коментар