Когато си различен от масата често оставаш неразбран. Не, защото не могат да те разберат, просто не искат. По-лесно е...Като кон с капаци, част от стадото- накъдето върви масата, натам си и ти. Не влагаш особено много мисли, не излизаш от начертания път. Вглъбен в проблемите си, битието си, окован от мисли, страхове...Сутрин ставаш, отиваш на работа, прекарваш близо две трети от денонощието си в задачи, връщаш се вкъщи, ядеш, спиш. На другия ден същото...Като робот!
Само леко, ако вдигнеш капаците ще видиш, че светът не е бял или черен. Напротив, той е толкова пъстър, пълен с възможности, с мечти. А ти си част от него, малка, но много важна част. Твоите мисли, чувства и действия го обогатяват, така както той иска да те обогати, предоставяйки ти огромно изобилие. Само трябва да го поискаш.
Когато си различен от масата често оставаш неразбран. Понякога хулен, понякога отхвърлян. Понякога боли. Но знаеш ли какво? Заслужава си. Защото смелостта да излезеш от рамките, да откриваш нови възможности, да черпиш от извора на изобилието, да отстояваш себе си, идеите си, това няма цена. А плодовете от тази смелост са много сладки. Защото в един момент разбираш, че не искаш просто да живуркаш. Искаш да ЖИВЕЕШ!
Често ми се е случвало да остана неразбрана. Защото винаги ми е харесвало да съм извън масата. Това ме кара да се чувствам жива. Следвам пътя си, мечтите си, отстоявам усещанията и разбиранията си, но винаги изслушвам и вниквам и в тези на другите. Споделеният опит е истинска ценност.
Знам, че много от вас ще се припознаят в този текст. И това е прекрасно! Не позволявайте да станете част от масата. Там няма нищо полезно. А най-лошото, което може да направи човек е да изневери на себе си.
Деси Боцева
Коментари
Публикуване на коментар