Като фон звучеше притен джаз, който почти прикриваше ненатрапчивото жужене от хорските гласове. Отпивах с наслада от кафето, гледах забързания свят през прозореца и се радвах на моите минути спокойствие. Тогава се запитах- кога човек започва да цени уединението, кога започва да има нужда да остава насаме със себе си? Дали е въпрос на възраст? Или на преумора? Или е въпрос на точка интензивност и ангажираност, която достигаш в живота си?
Какъвто и да е отговорът, нямаше такова значение. Важното е, че прекарването на време сама, с моите мисли, ме кара да изпитвам особена наслада. Това са моменти, в които имам възможност да се абстрахирам от проблемите, от ежедневието, от вечното бързане. Време, в което мога да освободя ума си, да забавя темпото на вечно препускащите мисли и емоции и просто да се отпусна. Забелязала съм, че това е времето, в което в главата ми нахлуват свежи мисли. Понякога изневиделица идват отговори на въпроси или решения на проблеми, които не съм намирала до сега. Понякога изникват мисли и желания, които не са успели да се прокраднат в мен в забързаното ми и ангажирано ежедневие. Като тегля чертата, малко прекарано време насаме се оказва изключително полезно, особено в 21 век. Ако пък това време сред природата, още по-добре.
Кога за последно останахте насаме смислите си? :)
Деси Боцева
Коментари
Публикуване на коментар