На 22 ноември 1819 г. е родена Джордж Елиът. Тя е британска писателка, една от важните литературни фигури от Викторианската епоха. Истинското й име е Мери Ан Евънс, а избира псевдонима Джордж Елът, за да накара публиката да възприема по-сериозно творчеството й. На български са преведени нейните книги „Воденицата на река Флос” и „Мидълмарч” – роман със статут на класика.
Ето няколко
нейни мисли:
Аз казвам, че най-силният
фактор за растежа се намира в избора на
човека.
Бракът трябва да е
връзка на симпатия или на завоевание.
Важната работа- да се
придвижи светът напред, не може да чака
да я свършат идеалните хора.
Всеки мъж, който не е
чудовище, математик или луд философ, е
роб на някоя жена.
Всички значения, както
знаем, зависят от ключа, с който ги
тълкуваме.
Доста често се случва
мъжът да бъде внезапно пленен от жена,
която е много далече от неговия идеал.
Колкото по-удовлетворен
е нашият егоизъм, толкова по-стабилна
е нашата вяра.
Най-добрият език се
състои от прости и невзрачни думи.
Никога не е твърде късно
да бъдеш онова, което би могъл да бъдеш.
Носете усмивки и ще
имате приятели; носете мрачност и ще
имате бръчки.
Няма създание, чиято
вътрешна същност да не е толкова силна,
че до голяма степен да не определя онова,
което лежи извън нея.
Това, което прави живота
нерадостен, е липсата на мотиви.
„Хората, които не могат
да бъдат остроумни, се стараят да бъдат
благочестиви и любещи.
Щастието може да дойде
или да не дойде, но човек трябва да се
опитва и да се подготви да се справя и
без него.
За какво живеем, ако не
да улесним живота си един на друг?
Коя самота е по-самотна
от липсата на доверие?“
Коментари
Публикуване на коментар