Правилният момент винаги е СЕГА

Още помня как преди време си харесах рокля в един магазин, но не я купих на момента. След няколко дни твърдо решена да я купя, защото очевидно я исках, се върнах, но нея я нямаше. Съжалих, че не съм действала на момента.

Когато става дума за рокля или друго подобно материално нещо, пропуснатият шанс не е проблем. Когато обаче става дума за нещо лично, морално и душевно, пропуснатият шанс може да е пагубен. Хората често, водени от гордост, его, гняв, а понякога от човешка небрежност, не правят това, което душата им иска. Или отказват да го направят, или го отлагат във времето. Минава време, все пак решават да го направят и виждат, че вече е късно. Тогава боли...Много боли. Иска ти се да върнеш времето, но не можеш. Това безсилие те убива. Най-лошото е, че виждаш, че няма как да промениш ситуацията, но сърцето ти отказва да я пусне.

Така се получават дупките в душата. А когато станат повече, започваме да се спъваме в тях. Чудим се как да ги запълним, за да не се спъваме. Пробваме по различни начини, с различни поведенчески прийоми, но не става. А времето ги дълбае. Свикваме с тях. Спъваме се, падаме, чувстваме се не на себе си. Но нямаме друг избор освен да се изправим. Кой ни е виновен? Кой ги издълба- ние самите!

А би могло тези дупки да ги няма. Или поне тези, които зависят от нас. Просто трябва често да правим, това, което душата ни иска. Да пуснем страховете, да закопаем егото и да бъдем щастливи. Затова, ако ви се иска да кажете на някого, че го обичате, кажете му! Ако искате да се чуете или видите с някого- направете го! Ако искате да поправите дадена ситуация- поправете я! Ако искате да се извините на някого за нещо- направете го! Ако искате да отидете на мечтана екскурзия, да смените работата или просто да походите боси по тревата, направете го! Не утре, а СЕГА!

Човек не е господар на днешния си ден, камо ли на утрешния. Затова си позволете още днес да се почувствате щастливи и спокойни!

Деси Боцева