Когато ни боли глава, пием болкоуспокояващо. Когато имаме температура, взимаме температуропонижаващо. Какво правим обаче, когато душата страда? Там се чувстваме безпомощни. Знаем, че душата боледува, усещаме онова ужасно задушаване, онази болка, която сякаш идва от дълбините на съществото ни. И въпреки това сме като сковани. Докато се лутаме започват да идват неканени гости като депресия, меланхолия, изтощение и т.н.
Болестите на
душата са бич на 21 век. Милиарди сме хората по земята, а като че ли всеки е
сам. Забит в ежедневието, вечно бързащ за някъде, често обграден и дори
чувстващ гняв и омраза, съвременният човек е обречен да бъде с болна
душа...докато не осъзнае какво се случва и как може да излезе от този капан.
Осъзнаването е труден, но много важен працес, през който трябва да мине всеки,
който иска да излекува душата си. А тя не иска много, за да е добре. Нужни са й
няколко основни неща, които ние сме длъжни поне да опитаме да й осигурим.
Душата има нужда
от прошка. Прошка към ближния, прошка дори към самия себе си. Прошката дарява
спокойствие. Човек, който умее да прощава живее по-леко. Защото най-страшните
неща за душата са омразата, гневът, завистта, обидата. Те разяждат. Когато се
научим да прощаваме, оставяме тези отрови да си отидат. Подхождайки с любов винаги
ще съумеем да бъдем добри за другите и за себе си.
Душата има нужда
от благодарност. Да благодарим всеки ден за това, което имаме, е най-лесното
средство да се чувстваме добре и в същото време лесен начин да ни се дава повече
и повече. Неблагодарният човек е нещастен, защото каквото и колкото и да има,
яко не го оцени, все ще живее празен. Да си благодарен, значи да цениш какво ти
се дава и да си даваш сметка, че всичко в живота се движи по божествен план. Че
всичко се случва не както и когато искаме, а както и когато е добре за нас. Понякога
го разбираме в последствие, понякога не, но трябва да сме наясно, че нашият
живот винаги следва този план. Смирението извисява душата. В живота ни
обикновено хубавите моменти се редуват с лоши. Смирението да приемаме лошите
така, както приемаме и добрите, тоест като част от въртележката, ще намали
болката и страданието, което изпитваме.
Всички болести
започват от душата, те първо се появяват на енергийно ниво и ако не се вземат
мерки, тогава вече атакуват тялото. Така че преди да посегнем към лекарствата,
нека се запитаме- защо страда душата ми? Какво се случи? И да се погрижим да й
помогнем. Да си дадем спокойствие, да си подарим почивка! Да премахме от себе
си всяка обида, гняв! Да простим, да благодарим! Да се изпълним с любов! Никой
не е казал, че е лесно, но това е естественият път. И ако искаме промяна, то тя
трябва да започне отвътре навън, а не обратното!
Деси Боцева
Коментари
Публикуване на коментар