Всеки човек поне веднъж в живота си е изпитвал съжаление за нещо, което е или не е направил. Това е нормална човешка реакция, защото ние, хората често, подсъзнателно дори, се стараем към съвършенство. Съвършенство в живота ни, в работата ни, в личния живот, съвършенство дори в нас самите.
Затова често ни
се случва да съжаляваме за нещо. Защо казах това в онази ситуация, защо не
приех онази работа, защо не бях по-смел/а в някоя конкретна ситуация, защо не
се борих за любовта си...защо, защо, защо.. Изпадаме в състояние на отчаяние и
съжаление, които ако продължат, могат да доведат до депресия.
Самата аз през
живота си съм съжалявала за много неща... Повечето пъти е било заради амбиция,
заради недоволство от себе си и заради черти от характера, с които се боря,
защото смятам, че не ми носят нищо добро. Но е факт, че съм прекарвала часове и
дори дни в съжаление за нещо. И дори не съм си давала сметка колко разрушаващо
е това. Отне ми 35 години, за да разбера, че да съжаляваш е толкова глупаво и
безмислено нещо, колкото да опитваш да извадиш вода от чаша с помощта на клечки
за зъби. Съжалението е отрова, съжалението разболява...
Дадох си сметка
за това, едва когато си дадох сметка и за факта, че колкото и силни и волеви да
сме хората, много неща не зависят от нас. Има неща в живота, които следват
Божествения план и държат определена линия. И колкото по-бързо го разберем и
приемем, толкова по-лесен би бил животът ни. Факт е, че от гледна точка на
нашето човешко съзнание, има неща, с които човек е трудно да се примири. И е
нормално донякъде, защото никой не иска да страда. Така наречената съдба или
карма, не е просто клише, което хвърляме ей така между другото в речта си. Те
олицетворяват плана, по който се движим. Това не означава, че нямаме собствена
воля, не значи, че не можем да правим избори. Това означава, че има нещо много
по-грандиозно от нас човеците и ние сме част от това. За добро или зло, има
неща, които не зависят от нас. И за определени неща от живота ни е взето
решение, още преди да се родим.
Някои неща се
случват така както трябва да се случат, за да добием определано опитност, за да
се научим на нещо, за да прозрем нещо. Всичко носи своя уникален смисъл. И ако
вдигнем глава и видим отвъд егото си, ще си дадем сметка, че това често е
полезно за нас.
От тази гледна
точка да се съжалява за нещо направено или ненаправено, е загуба на време и
вреда за човека. Тук има два важни момента. Първо времето не може да се върне.
Тоест виж какво би могъл да направиш по този въпрос от сегашна гледна точка и
има ли смисъл. Второ -може би така е трябвало да се случи. Погледни дълбоко в
ситуацията и виж какъв смисъл и полза ти носи тя.
Приемането е
най-лесният начин човек да освободи блокадите, които сам е сътворил и да
продължи напред по-мъдър и по-осъзнат. Затова е полезно винаги да гледаме
ползата, а не вредата.
Деси Боцева
Коментари
Публикуване на коментар