Пролетно ми е!

Пролетно ми е! Макар че в момента навън е мрачно и дъждовно, знам, че след броени дни слънцето ще си проправи път сред облаците и светлината му ще донесе радост в душите ни.

Пролетният дъжд е като добър вестоносител. Той идва, за да отмие мрака и студа и да донесе топлина и надежда. Всеки сезон има своето очарование, но като че ли пролетта е най- позитивна. Това е сезонът, в който всечко разцъфва за нов живот. Времето, в което природата се ражда отново, за да ни радва с благата си. Времето, в което ние хората започваме да се чувстваме по-ведри, с нови сили. Топлината и светлината ни правят по-усмихнати, по-добри. Те носят позитивизъм.

Колко малко му трябва на човек, за да е щастлив. Колкото по-рано го осъзнаем, толкова по-добре за самите нас. Истинските неща, които пълнят душата ни, обикновено не се купуват с пари. Песента на птиците, шума на реката, топлината на слънцето, добрата дума, милият жест, любовта, все неща, които гонят демоните в нас и възраждат смисъла на съществуването ни. Понякога забравяме да живеем... Вечно забързани, уловени в примката на всекидневието, забравили кои сме ние...Нима това искаме? Нима искаме животът да мине покрай нас без да се усетим? Без да му се насладим...

Много е лесно да попаднем във водовъртежа. Затова съзнателно трябва често да си припомняме, че ние сме живи същества, а не роботи. Че имаме нужда от любов, от усмивки, от радост. Да се стремим към тези неща и към всичко, което ни прави щастливи. Защото го заслужаваме!

И пролетта е чудесен момент за това. Видяхте ли цъфналия люляк? А цветните, красиви лалета? Чухте ли птичките навън? А порива на сърцето си? Събудете се! Живейте!

Деси Боцева