Давали ли сте си сметка, че прекалено често приемаме живота като даденост. Толкова сме се вгледали в ежедневието си и целите, които сме си набелязали, че не живеем, а просто съществуваме. Като роботи, денят минава в работа, ангажименти, задачи, които отмятаме, а умът ни е потопен в злободневните неща. И така ден след ден...
Докато не дойде
нещо да ни разтърси, да ни събуди. Едва, когато се случи нещо лошо с нас или
наш близък, когато съдбата ни поднесе трагедия или застраши живота ни, едва
тогава като че ли поглеждаме животът от друг ъгъл. Разбираме, че животът ни е
много повече от ежедневните задачи, от ядовете в работата, от големите ни
амбиции. Животът е дар от Бога! Дар, който ние не само трябва да приемем с
благодарност, но и трябва да му се радваме всеки ден. Да го ценим!
Много хора, които
са претърпели тежки инциденти, хора, които живеят втори живот, споделят, че са
приемали живота си като даденост, не са му се радвали достатъчно и след
случилото се, си обещават да променят това. Но защо трябва да стане нещо
такова, за да оценим какво имаме? Защо друго нещо извън нас трябва да ни
разтърси и да проумеем за какво всъщност сме тук? Ние сме тези, които трябва да
си дадем сметка, че трябва по-често да се радваме на това, че сме живи, че
дишаме, трябва да ценим това, което Бог ни е дал. И да благодарим! И да обичаме
повече себе си. Да намираме време за нещата и хората, които ни радват, да се
глезим от време на време, да се усмихваме повече, да се наслаждаваме на
природата, да помагаме, да обичаме, да гледаме изгрева, да премахнем всичко,
които ни натъжава, да отидем на екскурзия, да летим с балон и какво ли още
не... Всичко, което ни кара да се чувстваме живи! С една дума да живеем тук и
сега, с пълното съзнание, че животът не е вечен и че бъдещето на всеки от нас е
неясно.
Коментари
Публикуване на коментар