Есен...дърветата са шарени, точно като живота

Не мога да кажа, че есента е любимият ми сезон. Даже напротив- на моменти ми е тъжна, меланхолична... Денят намалява, отплото време отстъпва на студа, а слънцето отстъпва място на облаците и дъжда.

Ограничаваме дългите разходки навън, веселите срещи с приятели на открито също са по-малко. Всеки бърза да се прибере на топло, а много хора дори се чувстват депресирани, без настроение. На моменти и аз се чувствам така. 

Въпреки тези неща, въпреки негативите на този сезон, в есента има нещо магично. Само като погледнеш през прозореца и видиш тези невероятни багри по дърветата, толкова пъстри листа, тази красота няма как да те остави равнодушен. Този шедьовър сякаш нарисуван с пастелни бои, от ръката на велик художник, ни кара да мечтаем, да се пренесем в приказка. Природата е съвършена. Всичко следва своя линия, всичко е подредено като по конец. И винаги радва сетивата ни.

 Есента е един от онези периоди, в които удоволствието от чаша топъл шоколад е несравнимо. Период, в който гледайки пастелните цветове на природата, ти се иска да се облечеш в оранжево-зелена дреха, да си събереш кестени и това те кара да се усмихваш. Червеното вино отново е във вихъра си, силно и ароматно... Камината е запалена, а телата имат нужда да се сгушат едно в друго, за да се стоплят.

 Да намираш хубавото във всяка ситуация е много важна ценност. Защото животът е шарен точно като есенните листа. Защото няма как да оценим слънцето, ако не прекараме време под облака.

Слънцето залязва, градът е притихнал... Аз държа топъл шоколад в ръцете си и пиша тези редове, за да ви кажа- усмихнете се! Усмивката краси и ни кара да се почувстваме щастливи. А ние искаме това нали?!

Деси Боцева