Влюбеният не може да живее без своята мъка

 

 Стани рано призори, когато всичко още започва. В тъмното на нощта, когато вратите навред са заключени, вратата на влюбения остава отворена.

Бъди буден в тъмното, когато влюбените ще минат тихо покрай прозорците на възлюбените си подобно птици завръщащи се от дълъг път.

Някой ме попита къде е неумолимата ми възлюбена.

– Нося я в сърцето си – отвърнах.

– А къде е сърцето ти?

– В нейните нозе.

Влюбеният не може да живее без своята мъка. Бедността или богатството нямат значение. Щастлив е само онзи, който може да предложи живота си за един поглед на своята любима.

Отидох при един знахар, за да се оплача от болката на сърцето си.

– Пази я като твоя свидна тайна – рече.

Попитах за цяр, който да ме облекчи.

– Кръвта и сълзите ти – рече.

В училището на разума ще учиш много и ще станеш велик мъдрец, от който други ще се поучат. Но в училището на любовта, ще станеш пак дете и ще учиш всичко отначало.

Шейх Абу-Саид Абил Хейр (967 г. – 1049 г.) е именит персийски поет и мистик, принадлежащ към течението на суфизма. Голяма част от живота си той е прекарал в служба на бедните.

Сведенията за живота и творчеството му са сравнително оскъдни, но славата му е била толкова голяма, че авторството на много стихове му се приписва без да е сигурно дали наистина са създадени от самия него.