Казват, че февруари е месец на любовта. Вероятно заради св. Валентин и действително този месец е пропит с романтика, цветя и радост. Но истината е, че любовта няма нужда от конкретна дата или месец. Любовта трябва да се празнува всеки ден, всяка минута, с всяко наше двишване.
Тя е тази силна
вибрация на нашето същество, която ни е довела на този свят, но която носим и
отвъд него. Тя е поривът за щастие и усмивката на утринното слънце.
Любовта е нашето
обещание да бъдем по-добри, по-смели и по-всеотдайни. За да е най-пълноценна тя
трябва да започне от самите нас. Всичко важно в живота на човека се случва
отвътре навън. Ражда се в душата и след товасе претворява в реалност. Дори
зародишът започва живота си вътре в утробата, а след това излиза навън.
Така трябва да е
и нашата любов, трябва да я посадим в себе си, да я поливаме и отглеждаме с
търпение и прошка. Когато израстне здрава, едва тогава може да я изведем извън
нас. Едва тогава ще сме способни да обичаме и другите и да даваме любов. И нека
не бъркаме любовта към себе си с егоизъм. Това са две много различни неща.
Първото възвисява човека, второто го принизява.
Любовта към себе
си е нужната доза енергия, която помага човек да бъде пълноценен. Ако не сме
щастливи с това, което сме и това, което имаме, то щастието за нас ще бъде
вечна химера.
Любовта е нашето
обещание...за мир, за пълноценност, за вечно добруване не само в мимолетните
епизоди, наречени живот, но и във вечността.
Деси Боцева
Коментари
Публикуване на коментар