Докато си допивам следобедното кафе и усещам как навън слънчевите лъчи започват да настъпват все по-сериозно, се замислих за даването и получаването. Това винаги е било в основата на човешките отношения, както и основен закон във Вселената, но като че ли хората рядко си даваме сметка за този вълшебен процес.
Както слънцето ни дава топлина и здраве, както планината ни дава чист въздух, както водата ни дава живот, така безкористно трябва и ние да даваме. Защото ние сме предимно духовни същества и се водим от духовните закони.
Да даваш без да очакваш нищо в замяна, може за някои хора да звучи трудно или несправедливо, но който го е опитал е усетил силата на този акт. Безкористното проявление на нашите действия отваря врати, носи душевна наслада и задължително се връща към нас под някаква форма. Не, защото очакваме, а защото така се случва.
Затова е и толкова важно да се научим и да приемаме, да приемаме с благодарност и радост. Всичко, което ни се поднася на пътя като отговор на наша добрина, трябва да бъде прието и оценено. Благодарността дава изобилие.
Нищо в живота не се случва случайно. Попадате на точната статия, в момент, в който имате нужда от някаква информация, в живота ви влиза нов човек, който ви кара да се чувствате добре, когато се чувствате изгубен, някой познат ви пише в момент, в който сте в дупка, защото точно неговите думи ще ви помогнат...Няма нищо случайно. Затова благодарете!
Когато даването и получаването са в баланс, тогава и човек се чувства балансиран. Ако едното куца, може би е време да помислим какво трябва да променим. И двете неща са еднакво важни за нас, а стремежът към хармония е наша изконна цел!
Деси Боцева
Коментари
Публикуване на коментар