Животът е като реката- тече без да пита защо, накъде, какво? Понякога тече бурно, понякога е едва доловим, но не спира... Затова и постоянно мени темпото, формата и състоянията.
Никой не може да контролира тази природна сила, а и не бива. Както в природата, така и с човешките съдби се случва това, което трябва да се случи- за добро или за лошо, само времето показва. Някои неща са такива каквито са, дори да се опитаме да ги променим, да им се протипоставим или пренебрегнем, те няма да се променят. Единстветото, което ще стане е ние да тръгнем срещу себе си.
Дори в най-мрачния ден има слънце, дори в най-слънчевия ден има сенки. Щастието и нещастието не са вечни. Но ако няма нещастие, как ще оценим щастието? Затова пък благодарността трябва да е част от всекидневието ни. Защото благодарността е жест, молитва. Тя извисява духа и ни дава кураж, защото сме живи, защото Бог винаги ни дава много!
Понякога е много трудно да приемем нещо, да се смирим, но ако то е тук, за да ни научи на нещо, то наградата ни ще е огромна. И след време със сигурност ще оценим урока. Егото е нещото, което ни пречи да видим смисъла на течащата река. Искаме да контролираме, да направляваме себе си, живота...А това неимоверно уморява. Понякога просто трябва да се пуснем по течението, с вярата, че днес ще е по-добре от вчера, а утре- по-добре от днес... С мисълта, че това, което идва е по-добро от това, което си отива.
Колетото се върти, реката си тече... а животът- той просто продължава своя заветен път!
Деси Боцева
Коментари
Публикуване на коментар