Осми март от години се чества като празник на майката, на жената. Тази нежна половина на човечеството чества празника на своята същност. Празник, който трябва да бъде честван всеки ден. Но не, защото някой казва или някой го обявява, а защото тя, жената има нужда да се чувства ценена всеки ден.
А най-важното за тази цел е тя самата да се оценява. Да се приема и обича такава каквато е. Без условия. Дамите сме свикнали все нещо да не харесваме у себе си- имам корем, краката ми са криви, носът ми е голям.... И какво ли още не. Куп негативи, които пробиват нашето самочувствие и ни правят уязвими пред прозореца на света. Като добавим окачествявания като- не съм добра домакиня, не се справям, то в съзнанието ни настава една голяма каша. И защо си причиняваме това в този така или иначе нелек живот? Защо просто не спрем да търсим съвършенство и да започнем да се радваме на живота?
Ако постоянно подрязвате пъпките на едно цвете, то никога няма да цъфне. Същото е и с женската душа. Не бива нито ние самите да тъпчем себе си, нито да позволяваме на друг да го прави. На този свят има толкова много възможности и толкова много неща, на които да се радваме! Нашата енергия трябва да е съзидателна, да ни извисява, нашите мисли да са приятни и чисти.
Ако ние не обичаме себе си, как да очакваме от друг да ни обича? Ако ние не се уважаваме, с какво право държим другите да ни уважават? Разкъсвани между дома, децата, работата, роднините, желанието за независимост и изискванията към нас, жените имаме куп задачи, но първа сред тях е да се научим да се обичаме и да се щадим. Никой няма да го направи вместо нас. Колкото порано го направм, толкова по-приятен ще е животът ни.
Така, че другият път, когато заговорите за 8-ми март, си спомнете, че женският празник е всеки ден!
Деси Боцева
Коментари
Публикуване на коментар